Местоположение и географска характеристика:
Елхово е град в Югоизточна България. Намира се в Област Ямбол и е административен център на община Елхово, която включва в състава си общо 21 села. Отстои на 340 км югоизточно от столицата София, на 38 км южно от град Ямбол и на 27 км североизточно от град Тополовград.  Градът е отдалечен на 36 км северно от ГКПП Лесово - Хамзабейли на българо-турската граница.
Елхово граничи със селата: Трънково и Кирилово (на север), Добрич (на изток), Маломирово (на югоизток), Чернозем и Гранитово (на юг), Княжево и Синапово (на югозапад) и Изгрев (на изток).

Град Елхово е разположен в югоизточната част на Тракийската низина сред плодородно поле между планините Странджа и Сакар, на левия бряг на река Тунджа. Селищна система на Община Елхово, която се простира в югоизточната част на Ямболска област, обхваща част от низинно-хълмистата и нископланинска Тунджанска област – район на средното поречие на р. Тунджа, и част от Дервентските възвишения. Централно място в областта заема Елховското поле, простиращо се равна повърхнина от двете страни на протичащата от север р. Тунджа, при надморската височина от 100 - 150 м (ср. надм. вис на гр. Елхово е 106 м). В периферните си части полето постепенно преминава в полегатите склонове на Манастирските и Дервентските възвишения. Равнинният релеф в северната част постепенно преминава в нископланински — тук се включва част от Дервентските възвишения, които в географския си облик имат много общи черти със Странджа планина. Условна граница между тях е плоската седловина, от която води началото си р. Поповска. По гърбището им минава държавната граница с Турция. Надморската височина на включената в селищната система част от Дервентските възвишения достига до 450 м. От северните им склонове събират водите си десните притоци на р. Тунджа – р. Поповска и р. Араплийска. Река Тунджа пресича нископланинската верига в южната част, като разделя Дервентските възвишения от Сакар. Между тях реката образува дълъг пролом. Стръмните долини и многобройните извивки го превръщат в живописен и привлекателен край. Ждрелото на река Тунджа се нарича "Даркая" и е превърнато в защитена територия поради изобилието на редки растителни и животински видове.
В непосредствена близост до Елхово са разположени природният резерват Долна топчия и защитената местност Балабана, които са характеризират с лонгозен тип растителност и голямо разнообразие от животински видове – чапли, колхидски фазан, лисица, чакал, заек, дива свиня, елен лопатар и много други.
Местният климат, с характерната мека зима и горещо лято, както и особеностите на тукашните почви са способствали в определяне на типичния за региона аграрен профил, както в миналото, така и в наше време. Природните условия благоприятстват за развитие на земеделието, с  насоченост към зърнените култури (пшеница, царевица и ечемик), които заемат над 1/3 от обработваемите площи. Добри условия има също за отглеждането на технически култури и по-специално на слънчоглед, кореандър и тютюн. В отделни райони е застъпено и лозаро-овощарството, както и зеленчукопроизводството (чесън, бамя, домати, дини, пъпеши). Селскостопанският фонд на Елховска община е в размер на 530 000 дка, а площта на обработваемата земя възлиза на 377 000 дка (54 %). По-слабо застъпено е животновъдството, което е представено с подотраслите биволарство и пчеларство.
Градът е разположен върху Елховския лигнитен въглищен басейн. Залежите са 600 млн. тона, което го прави втория по големина въглищен басейн в България след Маришкия. Добив не се осъществява поради факта, че използването им ще означава преместване на цялото селище.
Водещ икономически отрасъл в град Елхово е промишлеността, която е представена от предприятия, свързани със: машиностроенето ("Орудица 2000"ООД), металолеене и производство на селскостопански прикачен инвентар („Елпром — Елхово” АД, „Лемекон” АД, „АКБ Консорциум” ХАД), строителството (ЕТ „Сто и пет”, „БКС – Елхово” ООД), леката („Яница” АД, „Дели-99“ ЕООД) и хранително-вкусовата индустрия („Хляб и хлебни изделия” ЕООД). Елхово има много добре развито млекопреработване — изнася млечни продукти като сирене и кашкавал. Тук работи и предприятие за луксозни трикотажни изделия.
Въпреки че Елхово е вторият по брой на жителите град в областта, след Ямбол, поради влошените социални и демографски показатели, населението му непрекъснато намалява. Постоянно живеещите в Елхово към 2014 г. са около 10 000 души, които представляват 2/3 от общото население на общината.
В етно-религиозно отношение населението на Община Елхово притежава хомогенна структура - над 90 % от жителите са българи-християни (православни). Град Елхово и цялата Община Елхово влизат в Тополовградска духовна околия, която от своя страна спада към Сливенска епархия на Българската православна църква.

За името на града:
През многовековното си съществуване селището многократно сменя наименованието си, като е носи имената: Орудица и Орудица ад Бургум (през античността), Яница (през средновековието), Казълагач Йениджеси или само Казълагач (през османското робство) и днешното Елхово. В превод от турски на български Казълагач означава червено дърво, а йенидже – ново село, т.е двете имена означават Ново село при червеното дърво. Относно произхода на тези две имена, както и на съчетаването им, съществуват различни хипотези. Според етимолога Е. Грозданова името Казълагач е свързано с наличието на борови гори около селището, но не изключва и възможността то да е своеобразно осмисляне на българското му име Йоаница, Яница. Интересно е твърдението в сборника „Българско село”, според което турците не могат да изговарят името Яница или Еница и го изписват като Енече, откъдето идва името Йенидже. Друг изследовател - Р. Стойков  допуска че, както и при други селища, носещи името Йенидже, допълнително Казълагач е своеобразна форма на името на с. Казълджаклий, където имало голяма средновековна крепост.
Любопитно е, че през първите години след Освобождението селището е с неустановен статут и име. В един документ е обявено за град, в други - за село, според едни носи името Казълагач, а според други – само Индже. Едва в края на XIX в. то фигурира вече като село Казълагач. С указ от 26 март 1925 г. селището е обявено за град и му е дадено хубавото българско име Елхово, което е художествен превод на старото.


История:
Районът на днешния град Елхово има хилядолетна и богата история. Благоприятните природни условия обуславят появата на живот в тези земи още през неолита (6000 – 4000 г. пр. Хр.). Свидетелство за това дават запазените селищни могили, откритите каменни и медни оръдия на труда и работената на ръка керамика, украсена с врязани орнаменти.
По-късно, през бронзовата епоха в района се заселват траките. Сред тракийските племена по тези земи с най-голяма числености са астите, обитаващи северните склонове на Странджа, одрисите, населяващи долината на река Тунджа и кените, за които споменава древногръцкият историк Херодот. Представа за тяхната богата култура, днес сдобиваме чрез запазени многобройни останки от крепости, селища, надгробни могили, светилища, долмени и множество находки.
Забележителен паметник от тази епоха е тракийско скално светилище, разположено южно от с. Мелница. Върху верига от отделно стърчащи скали с протежение 6-8 км., са изсечени повече от 250 броя скални кръгове символизиращи слънчевия диск. Най-голямата концентрация от кръгове е в местностите „Мирчоловите камъни“, „Мочуковите камъни“ и „Кюстерлъка“. Емблематичен за тракийската култура е комплексът от четири долмена южно от с. Голям Дервент, представен с останки от мегалитни гробни съоръжения, строени и използвани през Ранната желязна епоха. На една от каменните плочи са изсечени изображения на лабрис, лабиринт и двойка змии от Х-VІІІ век пр. Хр. Лабрисът е богато орнаментирана двойна брадва и в древните общества е бил символ на царска власт и могъщество. Приема се, че това е най-ранното изображение на одриския държавен или царски герб. Показателен паметник от тази епоха е и тракийска надгробна могила край село Борисово, с разкрит в нея богат погребален инвентар, в който попада изцяло запазена антична колесница в автентичен вид.
Археологическите проучвания показват един гъстонаселен район, в който важно икономическо значение, наред със земеделието и скотовъдството, имат грънчарството и особено добива и производството на метал. За това свидетелства най-старото име на Елхово – тракийското Орудица, което е носено от селище, разположено в близост до днешния град. Впоследствие тук се оформя силно търговско съсловие и Елховският край започва да играе водеща роля в стопанските отношения между Тракия и гръцките колонии по бреговете на Егейско, Мраморно и Черно море.
Трябва да се отбележи, че освен благоприятните природни условия, важен фактор за развитието на селището е и самото негово транспортно-географското положение. То се е намира в близост до два главни пътя, които още през трако-еленистическата епоха прекосяват Балаканския полуостров. По-значимият минава през планината Сакар и свързва Византион (Истанбул) – Адрианопол (Одрин) – Филипополис (Пловдив) – Сердика (София) – Сингидунум (Белград), като по-късно, по римско време се превръща в главна пътна артерия на Балканите и става известен с името Via Militaris (Via Diagonalis) – Диагоналният път. Другият път свързва Придунавието с Тракия и южните морета, като минава през днешните Ямбол и Одрин, а в района на Елхово – върви по долината на река Тунджа между планините Странджа и Сакар. Важна роля в транспортните комуникации е има и река Тунджа, която свързва този край със Средиземноморието. Именно тези пътища, по които хилядолетия са преминавали народи и войски в четирите посоки на света, оставят трайни следи върху развитието на стопанския живот, културния обмен и етнодемографските процеси.
Историческите извори свидетелстват, че през 72 г. пр. Хр. районът попада под властта на римляните, като впоследствие влиза в границите на римската провинция Тракия (46 г. сл. Хр.). Новите господари на тези земи укрепват селището и го наричат Орудица ад Бургум - в превод укрепено селище, селище до крепост. През този период Елховският край се оказва в удобно транспортно местоположение, тъй като е разположен на два големи пътя: единият, свързващ Адрианопол (Одрин) с Августа Траяна (Стара Загора), другият – Кабиле (Ямбол) с черноморското крайбрежие.
По време на административните реформи на император Диоклециан (284 – 305 г.), територията на Тракия е разделена на четири малки провинции: Тракия, Хемимонтус, Родопи и Европа. Те принадлежат към диоцез Тракия (Thraciae), който на свой ред е част от Източна префектура. Тогава земите около днешния Елхово попадат в провинция  Хемимонтус с главен град Адрианопол и с други важни градове: Анхиало, Девелт, Акве Калиде, Месемврия и Аугуста Траяна, Дамполис. До наши дни е останал голям масив от следи, свидетелстващ за материалната култура на римляните. Последната е представена най-вече с фрагменти от строителна и битова керамика, монети и др.
През ранновизантийската епоха (ІV-VІ в.), когато по-голяма част от Балканският полуостров попада в пределите на Източната римска империя (Византия) Орудица ад Бургум изживява стопански разцвет. Характерни за този период са византийската колонизация и нашествията на северните племена: готи, хуни, авари и славяни, при които богатата Тракия е периодично опустошавана. Може да се приеме, че по време на големите аваро-славянски нашествия в края на VI в. градът сериозно пострадва, като не е изключена възможността за пълното му разорение.
През ранното Средновековие тукашното селище вече е известно като Йоаница, а през VІІ в., когато на Балканския полуостров трайно се заселват славяните, то е прекръстено на Яница (славянското име на днешно Елхово).
За пръв път Елховско е включено в пределите на българската държава през 705 г. при управлението на кан Тервел (700 – 721 г.). Българският владетел получава от византийския император Юстиниан II Ринотмет областта Загоре, в знак на благодарност за помощта към последния да си възвърне трона. През 756 г. византийският император Константин V Копроним  завладява Загоре, присъединявайки я към областта (темата) Македония с главен град Одрин. В 796 г.  кан Кардам успява да възвърне българската власт над Елховския край. Българското господство над района е затвърдено и по времето на хан Крум (802-814 г.). Паметна е битката край крепостта Версиникия (край днешното с. Мелница), проведена на 22 юни 813 г. и при която българските войски на кан Крум разбиват византийската армия на император Михаил I Рангаве. За това свидетелства прочутият Хамбарлийски надпис, открит в околностите на елховското с. Маломирово (старото Хамбарлий) и пренесен във Варненския музей от братя Шкорпил.
През последвалите векове, до ХІV в., Източна Тракия продължава да е арена на много битки между България и Византия, поради което Елхово попада ту във византийски, ту в български ръце.
Към средата на ХІ в., когато България е под Византийско иго, тези земи са подложени на набези от кумани, печенеги и маджари, които са отблъснати към края на века. След възстановяването на българската държавност в края на XII в., през 1204 г., Елховският район попада в ръцете на кръстоносците. Но скоро след това водените от Цар Калоян българи разгромяват латинските войски на император Балдуин Фландърски и Елховско отново влиза в пределите на българската държава. Следват отново войни, при които през различни периоди от време, отделни части от региона попадат в различни административни области на Византия или България.
След завладяването на Одрин през 1369 г. османлиите завземат последователно земите по течението на река Тунджа. През 1373 г. Елховският край и Яница е завладян от войските на Тимурташ бей,  което полага началото на най-трагичния епизод от историческото развитие на този край – петвековното османско робство. Още със самото нашествие голяма част от населението на Елховско е избито от османските войски, като междувременно районът е бързо населен с колонисти от Мала Азия. Сред тях попадат юруци, представляващи полуномадски тюркменски племена, както и татари. Като следствие от асимилацията, през XVII в. известният османски пътешественик Евлия Челеби споменава за наличието и разпространението на ислямската религия сред местното население. По същото време из тези земи се заселват и българи от Охридско, Кочанско, Софийско, Кюстендилско и от други краища на поробените български земи.
Попадналият в границите на Османската империя град Яница е преименуван с турското име Казълагач – в буквален превод „червено дърво”. В много източници често се споменава и името Казългач – Йениджеси или само Йенидже, което означава „ново село”. По тези земи османската власт е била особено силна, тъй като Казълагач се намирал съвсем близо до административния център – Одрин, както и до новата столица на империята – Цариград.
В рамките на Османската империя Казълагач става център на каза, или нахия – административна единица в състава на отделните санждаци, и същевременно е кадилък - седалище на кадия. Казълагачкият кадия притежава сравнително нисък ранг, има свой заместник (наиб) и е подпомаган в дейността си от т.нар. кетхуда йери и еничарски сердар, както и от местни влиятелни първенци – аяни.
Османското владичество коренно променя облика и стопанския живот по български земи, респективно и на тукашното селище. В Казълагач е построена джамия, издигната е и пътна станция, наречена кервансарай, която е предназначена за подслон на посетителите на града. Споменава се също така за местната баня и дървения мост над река Тунджа. Жителите на градчето, които през този период са между 1000 и 2000 души се занимават основно със земеделие, в т.ч. с лозарство и градинарство, както и със занаятчийство. В този смисъл, през ХVІІ в. турския пътешественик Евлия Челеби съобщава, че Казълагач е „хубавичко градче, разположено в едно широко, покрито с ливади и лалета място на брега на река Тунджа” и отбелязва наличието на около двадесет различни дюкяна.
През ХVІІІ и ХІХ в. броят на българите в Казълагач постепенно нараства, което дава основание на Константин Иречек в края на ХІХ-то столетие да посочи, че той е един изцяло български град.
В епохата на Възраждането Елхово дава своя скромен принос в борбите за нова българска просвета, самостоятелна църква и национално освобождение. С този край са свързани хайдутите Индже войвода и Кара Колю, терзията Дженко Димитров, оглавил местния революционен комитет през 1872 г., включително и един от най-големите дейци на национално-освободителното движение – Стефан Караджа.
През 1833 г. е открито първото училище в града, а през 1874 г. елховчани изгонват омразният им гръцки владика Дионисий, скоро след което започва строителството на градската църква „Св. Димитър”, завършено в навечерието на Освобождението (1878 г.). По същото време в града са регистрирани немалко на брой кариоти, както наричат гърците с български произход по тези земи.
Казълагач е освободен от османско робство на 21 януари 1878 г., давайки много свидни жертви. Но радостта на тукашните българи е кратка, тъй като Берлинският конгрес през юли 1878 г. оставя долината на река Тунджа между Странджа и Сакар в пределите на автономната област Източна Румелия.   
Районът на днешната община Елхово окончателно попада в свободна България през 1885 г., след Съединението на княжество България с Източна Румелия. След това, макар че градът става център на окръг и околия, той се оказва в покрайнините на страната и започва да се развива като приграничен район. В представите на тогаващните българи Елховско изглежда като далечна, изостанала икономически и слабо заселена провинция. Нейният стопански облик се определя от развитието на земеделието и на редица занаяти – терзийство, железарство, обущарство, кожарство, абаджийство, както и на търговията.
Елховското читалище „Развитие“ е основано през 1893 г. като дом за извънкласно четене и народополезни знания. Днешната читалищна сграда, изградена по проект на арх. Дубовик, е открита за дейност на 27 април 1969 г. Гордост за читалището е, че първи стъпки на неговата сцена са направили актьорите: Велко Кънев, Антон Карастоянов, Михаил Михайлов, Николай Вълканов, Стоян Гъдев и др.
След Балканските войни и Първата световна война тези територии се населяват с прокудени от родните си огнища нови бежанци - българи от Беломорието и Източна Тракия. Те обогатяват местната народна култура с влиянието на традициите от Беломорска и Одринска Тракия.
Името Елхово се появява за пръв път на 18 март 1925 г., когато юридически е оформен и статута му на градско селище. То израства като център на една от най-големите околии в Бургаска област и е с население от близо 4 000 ж. Въпреки това, през последвалите десетилетия Елхово изостава в своето икономическо развитие и представлява едно типично малко градче със земеделски облик.
Нов етап в развитието на града започва през 1944 г., когато в страната е установена социалистическа власт. През този период градът е благоустроен, електрифициран и водоснабден и от едно типично земеделско селище се превръща в добре развит промишлен град, чието население нараства от 7 000 на 13 000 д. След 1989 г. Елхово променя своя облик и се утвърждава като важен административен и стопански център в Югоизточния регион.

Днес Елхово представлява едно приветливо и добре уредено градче. Със заобикалящата го красива природа и с наличието на множество културно-исторически забележителности, то има реалната възможност да се превърне в предпочитано място за целогодишен и разнороден вид туризъм.  Само на територията на община Елхово са запазени останките от 6 праисторически селищни могили, 8 антични и средновековни крепости, от над 150 праисторически, антични и средновековни селища и над 200 надгробни могили.
Културен обект, който гостът на града не бива да пропуска, е добре уреденият Етнографско-археологическият музей – гр. Елхово. В него посетителят подробно може да се запознае с етнографията (бит, обичаи, носии и т.нат.) и археологическото богатство  на Елховския край. В добре подредена археологическа изложба са представени различни тематични колекции, отразяващи поселищния живот по Долна Тунджа през праисторията, античността и средновековието; оръжия; крепостни съоръжения; нумизматика; епиграфски паметници и паметници, свързани с религиозния култ през различните епохи; накити; керамика; както и фотографии от археологически проучвания в община Елхово.



Източници:
1. Енциклопедия на България, т. 2, изд. БАН, София, 1981 г.
2. Официален сайт на Община Елхово - www.elhovobg.org
3. Туристически информационен сайт за Елхово и региона - www.elhovo.org